Satex.bg използва бисквитки. Ако продължите да използвате сайта приемаме, че сте съгласни с използването на такива. Научете повече за тях и политиката ни за защита на личните Ви данни тук приемам
Телефон за информация: +359 88 787 3400

Има ли разлика в енергоефективността на климатиците, предназначени за европейския пазар и тези за японския?

16.07.2018


Има ли разлика в енергоефективността на климатиците, предназначени за европейския пазар и тези за японския?

От дълго време в България битува мнението, че японските климатици произведени за ЕС са с по-ниски показатели от тези, произведени за японския пазар. Дали това е така? Според нас – не и ще се опитаме да ви обясним защо това твърдение е невярно, подвеждащо и заблуждаващо.

Всяка стока, която се произвежда за определен пазар, трябва да отговаря на стандартите и регулациите на пазара, за който е предназначена. Климатиците, произведени за японския пазар, трябва да отговарят на следните японски стандарти: JIS C 9612:2013 и JIS 9612:2005, а тези за ЕС – на EN 14825:2016. Това са стандартите, по които се изчисляват коефициентите за сезоннa (ЕС) или годишна (JIS) енергоефективност на климатизаторите.

В долните две таблици се съдържат данните за енергоефективността на климатик, предназначен за японския пазар и такъв, предназначен за ЕС.

В Япония производителите са задължени от стандарта да посочват сумарното (охлаждане + отопление) електропотребление на климатика, т.е. за една година работа колко ток би изхарчил. В нашия случай „японският“ климатик в Япония, при работа една година ще изразходва 685 kWh ток. Тук трябва да се има предвид, че Япония, също както и Европа, е разделена на климатични региони. Данните за енергоефективност, които се посочват от производителите, са за региона на Токио. За другите климатични  региони, тези данни се умножават с корекционни коефициенти, които са както следва: Сапоро (3,1), Сендай (1,6), Токио (1,0), Осака (1,2), Фукуока (1,1), Наха (0,6).

Европейските стандарти изискват от производителите на климатична техника да посочват отделно сезонното потребление на климатика при работата му на охлаждане, и отделно – при работата му на отопление. Също така, тези данни следва да бъдат съобразени и с европейските климатични условия. В нашия случай климатик, произведен за ЕС и работещ в умерената климатична европейска зона, би изхарчил за един сезон за охлаждане 92 kWh, а за отопление 781 kWh. Или сумарно за една година работа, климатикът ще изхарчи 873 kWh ток.

Сравнявайки механично двете числа 685 с 873 очевидно „японският“ е по икономичен от „европейския“ му събрат. Но дали това е така? Нека разгледаме долната сравнителна таблица:

Модел SRK 25 SV SRK 25 ZSX-        S
Производител MHI MHI
Пазар за който е предназначен японски EC
Номинална мощност при охлаждане kW 2,5 2,5
Номинална мощност при отопление kW 2,8 3,2
Стандарти JIS C 9612:2013 и JIS 9612:2005 EN 14825:2016
Климатичен регион Токио Умерен
APF – годишен фактор на преобразуване 6.9 -
SEER – сезонен коефициент на енергийна ефектовност при охлаждане - 9,6
SCOP – сезонен коефициент на преобразуване при отопление - 5,2
Годишно електро потребление сумарно за охлажане и отопление kWh 685 -
Сезонно електро потребление при охлаждане kWh - 92
Сезонно електро потребление при отопление kWh - 781
Стайна температура в режим охлаждане 27°C 27°C
Стайна температура в режим отопление 20°C 20°C
Зимна външна изчислителна температура -1°C -10°C
Годишен брой часове за охлаждане 1430 2602
Годишен брой часове за отопление 2889 4810

Това, което се вижда от таблицата е, че климатичните условия, при които са измервани енергоефективността, сезонните и годишните коефициенти, не са еднакви. В Япония зимната външна изчислителна температура е -1 С°, докато в ЕС е -10 С°. Работните часове на климатика в Япония са почти два пъти по-малко от тези в ЕС. Ето защо и годишното енергопотребление на европейския климатик е по-голямо от това на „японския“.

Другото, което трябва да се знае е, че понятието COP отдавна не се използва за обозначаване на енерго ефективната работа на един климатик, нито в Япония, нито в ЕС, защото COP характеризира моментно състояние от работата на климатика.

В Япония е въведено понятието APF (Annual Performance Factor-годишен фактор на преобразуване), който показва охладителния и отоплителен капацитет (kW) за 1kW консумирана мощност. APF не е равен на COP.

В ЕС това са SEER – сезонен кофициент на енергийна ефективност в режим охлаждане и SCOP – сезонен кофициент на преобразуване в режим отопление.

Разгледайте хиперинверторните модели на Mitsubishi Heavy  тук

Satex.bg е доверен партньор на MITSUBISHI HEAVY

Източник: http://condex.bg/

Наши партньори

Всички права запазени © 2018 SATEX.BG | Версия: 3.5 | Дизайн и поддръжка DOT media